Франсоа дьо Гало, ЕЦБ: Инфлацията трябва да достигне 2% до 2025 г. въпреки насилието в Израел

Инфлацията в еврозоната би трябвало да достигне целта на Европейската централна банка от около 2% до края на 2025 г. въпреки насилието, което избухна в Израел и ивицата Газ от събота насам, заяви във вторник членът на ЕЦБ и управител на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало.

В интервю за Franceinfo той посочи, че ЕЦБ е особено предпазлива относно развитието на цените на петрола във връзка със ситуацията в Израел, но добави, че тези цени формират само 10% от общата инфлация, която все още „очевидно“ намалява като цяло.

Дьо Гало отбеляза, че не е ясно дали е възможно да има „заразен ефект“ от повишаването на цената на петрола към „останалата инфлация“.

Според него продължаващият конфликт между израелската армия и „Хамас“ допълва икономическата несигурност. „Ние сме много бдителни относно цените на петрола“, подчерта той.

В понеделник петролът поскъпна „относително умерено“  с около 4% – два дни след атаката на „Хамас“ срещу Израел – и след като през миналата седмица поевтиня с близо 10%, отбеляза управителят на Централната банка на Франция.

Цената на природния газ също се повиши в понеделник, но тя е „традиционно волатилна“, посочи той. Газовите TTF фючърси в Европа нараснаха вчера с около 15%, като при старта на търговията във вторник те поскъпват с нови 5% към 46,20 евро за мегаватчас.

Франсоа Вилроа дьо Гало уточни, че икономическите последици от този нов конфликт в Близкия изток за момента са несравними с войната от 1973 г. Тогава всички страни производителки на петрол бяха взели решение за ембарго. „Но трябва да наблюдаваме евентуално разширяване на конфликта“, уточни членът на Управителния съвет на ЕЦБ.

„Също така настоящият конфликт в Близкия изток е различен от шока в началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г., защото това беше шок за всички суровини, включително селскостопанските и металите“, добави Дьо Гало.

Членът на ЕЦБ също така отбеляза, че лихвените проценти са на „добро ниво“, подчертавайки, че допълнителното им затягане (повишение) може да не е подходящ курс на действие през следващите месеци.

През септември Европейската централна банка реши да повиши основните лихвени проценти с четвърт процентен пункт, отбелязвайки десетото поредно повишаване от началото на цикъла на затягане на паричната политика, стартирал през миналата година.