Повишаването на лихвите у нас е неизбежно. Поскъпването на кредитите за домакинствата ще се усети още през следващата година, прогнозираха финансисти и банкери по време на финансовия форум „Експо Моите пари“, който се провежда в София.
Основният лихвен процент в България вече е близо 3,8 на сто и гони този на Европейската централна банка, който е около 4 процента. Инфлацията намалява, а кредитирането продължава да расте за разлика от европейската тенденция, като увеличението достига близо 19 на сто в края на септември.
Депозитите на домакинствата се увеличават до 76,5 милиарда лева към края на септември, което е 10,5 процента годишен ръст.
Управителят на финансовия портал, организатор на форума, Деян Василев посочи за сравнение, че фиксираната лихва по 30-годишен ипотечен кредит в САЩ е 8%, а при у нас – средно 2,6 на сто.
Финансистът Цветозар Цачев прогнозира промени в банковата политика и поведението на пазарите за дълги години напред:
„Това ще е промяна и как спестителите възприемат лихвената политика, защото все още сме свикнали. Защото – да, депозитите 10 години могат да бъдат ниски, сега малко изостават от инфлацията някъде си, в България повече, но пак ще се върнем към предишното. В момента, в който всички хора разберат, че това се променя, ще има много големи размествания на пазарите“.
Банкери и експерти посочиха, че лихвите по заемите на домакинствата ще започнат да растат през следващите 6 до 12 месеца. Прогнозата е, че през 2024 година средната плаваща лихва ще достигне до 3,5%, а през 2025 – до 3,7%.
Лихвените проценти на банките се качват плавно – по-осезаемо при фирмените клиенти, като средната лихва по левови кредити на фирми сега е около 3,8 на сто, а при депозитите на фирмени клиенти – 1,4 на сто, посочи Татяна Иванова, изпълнителен директор „Дигитализация, данни и операции“ на една от търговските банки у нас.
Лихвите при домакинствата у нас все още не се качват, но това ще стане след 6 до 12 месеца, отбеляза Иванова.
По думите ѝ тук лихвите са по-ниски от Европа и САЩ, защото банките у нас поддържат висока ликвидност, а съотношението на депозити към кредити на българския банков пазар е едно от най-ниските в Европа. Освен това ние сме във валутен борд и БНБ няма монетарни инструменти, за да влияе на лихвите, като основен двигател за движението на лихвите в страната е конкуренцията, най-вече между големите банки в България, каза Татяна Иванова.
Екатерина Кирилова, директор клонова мрежа на търговска банка, каза, че лихвите със сигурност ще растат, въпросът е с какви темпове и на този въпрос нито един икономист не може да отговори.
Лихвите по левовите кредити на домакинствата се оказаха „страшно жилави“ и устойчиви на всички прогнози. Прогнозата ни е, че пред следващата година лихвата по новоотпуснатите ипотечни кредити ще е по-висока. Смятаме, че средната плаваща лихва в края на тази година ще е 2,7 на сто, следващата година до нива от 3,5 процента и 2025 година – 3,7 процента. Интересно е, че българите не предпочитат фиксираните лихвени нива, които са популярни в Европа и в САЩ, каза Кирилова.
Абсурдно е домакинствата в България да се финансират по-евтино от държавата, но е факт, каза Камен Колчев, председател на Съвета на директорите на финансов холдинг.
Населението държи 70-80 милиарда лева на депозит при нулева лихва при положение, че може да си купи ДЦК с лихва 5 процента. Може би БНБ трябва да емитира ДЦК за граждани, което да доведе до балансиране на лихвите, а това ще е и от полза за фиска на страната, добави Колчев. Българските граждани и сега могат да купуват ДЦК, но са нужни големи обеми, защото при малки обеми таксите на банките изяждат доходността, уточни той.
Дигиталното банкиране е необратима тенденция. Няма официални данни за него, но има проучвания, че около 40 процента от българите правят поне веднъж трансакция през дигитален канал, посочиха участниците във форума.
Заради навлизането на изкуствения интелект в икономиката ще бъдат загубени 300 милиона работни места, каза Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българската фондова борса. Той обаче създава нови възможности за човечеството.
Не може да спрем този процес, но можем да се научим да го управляваме, каза Моравенов.