„Подкрепа“ представи визията си за промени в данъчно-осигурителната система

За пореден път синдикалисти представиха свои идеи за промени в данъчно-осигурителната система. На фона на детайлен анализ къде сме ние сред другите европейски страни, и в опит за търсене на по-голяма социална справедливост в разпределението на тежестта сред хората с по-високи и по-ниски доходи, Конфедерация на труда „Подкрепа“ днес представи своята визия по темата. Сред синдикалните предложения за пореден път е въвеждането на необлагаем минимум – колкото минималната работна заплата, премахването на максималния осигурителен доход, въвеждане на намалени ставки на ДДС за основни храни и продукти и други. 

Точно както в едно семейство парите, спечелени от родителите, се използват за плащане на различните разходи (храна, училище, пътуване, ипотека и други), така и данъците, които плащаме, се използват от държавата, за да ни предоставя обществени услуги. Тоест всички данъкоплатци са един вид „родители“ на обществото, в което живеят, и плащат за задоволяването на общите нужди. 

Събраните чрез данъчно-осигурителната система средства формират приходите на държавата, областите и общините, и се превръщат в разходи. Те трябва да служат от една страна за предоставяне на обществени услуги ‒ образование, здравеопазване, съдебна система, армия, полиция, летища, пътища, градско осветление и т.н., а от друга – за преразпределение на доходите от най-богатите към най-бедните чрез прилагане на прогресивност. Водени от това убеждение, от Конфедерация на труда „Подкрепа“ лансираха серия от предложения за промени в данъчно-осигурителната система в България. 

Детайлният синдикален прочит показва, че в Съюза осигурителните вноски, преките и косвените данъци заемат по една трета от постъпленията. В България данъчната система е коренно различна – основният дял в бюджетните приходи заемат косвените данъци – над 48 на сто, които по своята същност са регресивни. Преките данъци имат тежест от едва 22,1% в общите приходи, спрямо 33 средно в ЕС, а осигурителните вноски са с 5,3% по-малка тежест от средното за ЕС. ДДС е основният данък, захранващ бюджетa на България. На него се дължат 30,5% от всички приходи в хазната, при средно 18 на сто в Европейския съюз през 2021 година. 

За да достигне България средните стойности в Европейския съюз, то бъдещите реформи на данъчно-осигурителната система би трябвало да са в посока намаляване на дела на косвените данъци и увеличаване на дела на преките данъци и осигурителни вноски, коментира експертът в „Подкрепа“ Даниела Пенкова. И така, кои са конкретните мерки, които предлага синдикатът: 

„Необходимо е да се въведе прогресивен данък върху доходите с максимална ставка от 41%; да се въведе необлагаем минимум, какъвто съществува във всички европейски държави; да се повиши данъкът върху дивидентите от 5 на 20 процента, колкото е средното за ЕС; да се въведе данък върху лихвите, какъвто в момента нямаме, а средният за ЕС е 22%; да се повиши корпоративният данък от 10 на 21% и да се види кой къде се намира в структурата на обществото по отношение на доходите и се прецени колко е необходимо, за да може – от една страна хората, които са с най-ниски доходи, да бъдат освободени от данъци, а от друга – да има достатъчно средства в бюджета, за да може да се води социална политика за цялото общество“.

Темата, която традиционно вълнува синдикалните експерти е и тази за максималния осигурителен доход. В анализа на „Подкрепа“ се посочва, че основната характеристика на осигурителната система в България е, че тя е силно регресивна. Това се дължи именно на съществуването на таван на осигуровките. Благодарение на него, колкото по-високи доходи има един човек, толкова по-малък процент осигуровки плаща. Според синдикалните сметки спестените осигуровки от физическо лице с доходи от 5000 лв. се равняват на 220 лв. на месец, а от лице с доходи 10 000 лв. – на 909 лв. В момента максималния осигурителен доход е 3400 лева. При неговото въвеждане стойността му е фиксирана на 10-кратния размер на минималната заплата, което означава през 2023 г. да бъде 7800 лева на месец, или 93 600 лв. на година. От „Подкрепа“ са изчислили загубите на осигурителните фондове в България за миналата година, дължащи се на максималния осигурителен доход, задължителното осигуряване в частни универсални пенсионни фондове и ниските спрямо Европейския съюз ставки на осигурителните вноски, като общата сметка сочи загуби от над 9 милиарда лева, което е над 5 процента от БВП за 2022 година. 

Даниела Пенкова за предложенията на КТ „Подкрепа“ за реформа на осигурителната система: 

„Най-важното искане е премахване на максималният осигурителен доход. В 13-те държави от ЕС, в които той съществува, не е върху всички доходи и е с много по-висока ставка. Ако трябва да се приближим до системата на тези държави, то нашият максимален осигурителен доход трябва да се вдигне и да бъде равен не на 10 пъти минималната работна заплата, а 17 пъти. Другото, което изискваме, е да се премахне т.нар. втори стълб на осигурителната система, тъй като той е губещ за всички пенсионери. Единствените, които печелят от него, са (пенсионно)осигурителните дружества. … Други искания, които имаме – да се увеличи обхватът на доходите, които се облагат с осигурителни вноски, не само доходите от труд, но и доходите от капитал – това означава печалби, дивиденти, лихви и т.н.“.   

От „Подкрепа“ са убедени, че ако не се пристъпи спешно към реформа на данъчно-осигурителната система, рискуваме да причиним още по-засилена емиграция на млади и работоспособни граждани и/или избухване на социалното напрежение с непредсказуеми последствия.  източник: БНР