„Датата 1 януари 2025 г. за влизане в еврозоната е напълно пожелателна. Правителството казва кога би искало да се присъедини, но това не е никаква гаранция, че тогава ще се случи“. Това заяви пред БНР икономистът от Експертния клуб за икономика и политика Георги Вулджев.
„По отношение на изпълнението на инфлационния критерий не виждаме какъвто и да е успех. Все още сме много далече от него. Инфлацията по последни данни в България е 7,7%. За да изпълним инфлационния критерий, тя трябва да е поне с приблизително 3 процентни пункта по-ниска. Към този момент сме много далече от изпълнението на критерия и не е сигурно дали ще успеем навреме да се впишем в него. Скептичен съм, че това ще се случи„, подчерта той в интервю за БНР.
Икономистът обясни, че инфлацията трябва да е паднала до допустимите норми още в началото на следващата година. Ако ще се иска конвергентен доклад, това ще се случи в началото на 2024 г., а не в края, отбеляза той и добави, че този доклад трябва да е готов до средата на 2024 г. Ние трябва да си пишем инфлационния критерий в следващите няколко месеца, което на този етап ми се струва много малко вероятно, изказа мнението си Вулджев.
Относно законодателните промени в тази посока икономистът не очаква съществени спорове:
„На политическо ниво между партиите, които участват пряко или непряко в управлението, няма спорове, ситуацията е много различна в сравнение с началото на годината. Дори имаме и ДПС, които изглеждат напълно съгласни и те нямат никакви възражения по отношение на нужните законодателни промени. Политически в рамките на този парламент не изглежда да има някакви сериозни бариери„.
Вулджев очаква спорове обаче около обсъждането на бюджета за 2024 г. Очаквам някакъв политически конфликт по тази линия, посочи той и добави, че това може да доведе до необходимостта да се съкращават разходи от други пера, за да може да се закърпи бюджетът.
От ЕКИП публикувахме исторически и икономически анализ за развитието на еврозоната от създаването й, обяви икономистът. По думите му докладът показва, че еврозоната страда от редица структурни проблеми:
„Тя не представлява оптимална валутна зона, което води до редица икономически дисбаланси между страните-членки. Този валутен съюз има нужда от сериозни структурни реформи, за да стане функционален. Докато те не бъдат изчистени, за България е по-скоро риск да се присъединява„.
По думите му след присъединяването към еврозоната е много вероятно в цените на определени стоки и услуги (хранителни стоки и ежедневни услуги) да има известно забързване на инфлацията. Много държави са показали, че са преминали през такъв ефект, отбеляза още той.
